Katherine. ;;

Брой мнения : 19 Join date : 06.10.2012

FC; TROIAN BELLISARIO

Досие ;;

Име: Александриа Джовани, име, което никога не бихте чули да излиза от устата на Ана. Винаги крие истинската си самоличност и се представя под името Катрин.
Възраст: 20.
Раса: уорсти.
Местожителство: околностите.
Дата на раждане: 09.11.1991
Височина: 1,68m.
Занимания: рисуване.

***

Външен вид ;;

По - красиво същество не можеш да срещнеш. Не може да бъде сбъркана с никой друг. Ако я видиш намусена по-добре снимай момента за спомен, защото това момиче почти никога не е нещастна пред хора. Естествено не само усмивката краси лицето и'. Tова, което обгръща лицето и' също не е за боклука. Като водопад се спуска дълга копринена коса с шоколадов цвят , която стига чак до кръста. Често косата и' е накъдрена, но, ако няма време просто я слага на опашка, която игриво скача ту натам, ту насам, докато се разхожда. Лицето и' беше толкова съвършено, меко и бяло, че все едно беше ангел. Човек трудно можеше да откъсне очите си от него. Косите и' наподобяват цвета на току-що разтопено злато, а очите – течен лешников шоколад, с леки зелени оттенъци, идващи към края на ириса, таящи и един странен плам, загатващ колко страстна и отмъстителна е тя. Устни – плътни, копринени и леко розови, тяло – не беше особено високо, но пък беше стройно, стегнато и точно като на богиня. Притежаваше толкова силно обаяние и чар, че никога не можеше да остане не забелязана. Можеше душевна красота да и' липсва, но външната компенсираше тези загуби.

***

Основни черти на характера ;;

Макар да изглежда безобидна, съвсем не трябва да се поддавате на това впечатление. Може в миналото си да е била малко и наивно момиче, но това не остава така за дълго. Трудно можеш да достигнеш до тази част до нея отново. За пред всички непознати, Ана е изплашено и объркано момиче, но силно и понякога опасно и както повечето я наричат.. лудо момиче. Рядко позволява някой да си играе с нея, а ако го направи, значи наистина и' е скучно.
Когато е влюбена, ревността и' е не само силна, но понякога дори и непоносима. Възприема всичко, като потенциална заплаха. Когато държи на някого го защитава с цената на собствения си живот.
Недоверчива е, което може да е в плюс и минус едновременно. Решителна е и обича да контролира нещата, както и хората. Властна е и също така отмъстителна. По - хубаво да не ви е взела на мушка, защото голяма част от мозъка и' е заета от лоши замисли и винаги има много резервни планове и идеи, които иска да осъществи. Общителна е и много обича да се запознава с нови и нови хора, но много малко са истински или просто приятни на Шер. Дори и тя да лъжеше на поразия, мразеше някой да прилага тази дейност върху нея и винаги разбираше, защото Шарлот има нещо като така нареченото шесто чувство и на секундата разбира, че сте я излъгали. А именно тя има нещо като ,, Детектор на лъжата. ''. Трудно се влюбва и доверява. До сега никога не е допускала някой до нея, така че трябва да сте много специални. Когато е сред хора е непречупима като стомана - никога не показва слабост и е лъчезарно усмихната. Може да се забавлява, но все пак, когато е сама е плаха и слаба / физически /. И .. да, мрази да остава сама и да я обхваща самотата. Тогава почти е на ръба да полудее.

***

История ;;

Тя плуваше във водата и единственото, което виждаше беше тавана. Изведнъж всичко потъмня. Наоколо настана истински мрак, а тя падна във водата. Мъчеше се да отвори очите си, но те бяха залепени все едно със магия. Започна да се дави във водата главно от страх. Всичко около нея затихна и когато най-накрая успя да отвори очите си, тя потъваше надолу давеща се, а под нея плуваше една кърваво червена акула, която държеше нещо в устата си. Когато тя се приближи видя, че това всъщност е крак и изкрещя като започна да се дави и да потъва още повече във водата, докато акулата се виеше около нея. Изведнъж далечен глас се чу да вика името`и и момичето с трясък се събуди.
- Александриа! - подвикна `и брат и като се опита да я изправи - Добре ли си? Ти викаше!
Момичето огледа стаята, но все още в ума и плуваше акулата. Погледът `и се плъзна по часовника, върху който се четяха ясно числата 03:27.
- Да.. добре съм, Крис, спокойно.. лягай си .. - продума тя в шок и седна на леглото докато изпращаше брат си през вратата с поглед. После като чу трясъка на вратата се изправи и приближи към огледалото. Да, там се виждаше онова бледо момиче на име Александриа. Изглеждаше толкова невинна, което си бе вярно. Тя бе на 11 години, а брат `и Кристиан - на 15. Въпреки това тя беше смела, но все пак брат `и винаги я защитаваше. Всичко бе толкова объркано. Що за сън бе това? Засега единственото, което наистина имаше значение бе да си легне. Тя точно това и направи и този път спа без кошмари. Не подозираше за опасността извън собствената си стая и докато тя спеше брат и Кристиан извика от болка - момичето не го чу, нито пък майка им.
Но на сутринта той... бе изчезнал...

***

3 години по - късно.

***

Телефонът от кухнята досадно звънеше и звукът излиташе до мозъка на Александриа. Изведнъж спря и момичето чу мелодичния глас на майка си. Тя бе вдигнала телефона и весело поздравяваше човека, който се обаждаше.
- Здравей, Джейсън! - каза майка `и и се приближи до затворената врата на стаята на Александриа. - Искаш да говориш с нея? Ей, сега ще я извикам!
Естествено майка `и не знаеше за случката днес и с весела усмивка се показа зад вратата и викна:
- Ана, Джейсън се обажда! - жената имаше златисто руса коса и безизразни сиви очи, но също и тъмни кръгове под тях. Изглеждаше почти като мъртвец, но очите `и винаги са пълни с радост, която се разгоряваше като горски пожар.
- Уча мамо... - тросна `и се Александриа и наведе червеникавата си глава над книгата, за да прикрие малките си сълзи, които се търкаляха по лицето `и. Майка `и не видя изражението на момичето, но нещо `и подсказваше, че не е в толкова добро настроение. Джейсън сам си го бе заслужил, мислеше си Александриа. Наведена над книгата не виждаше нищо освен размазани букви, замъглени от воднистите и сълзи. Майка `и бавно затвори вратата и с престорен учтив глас отговори на момчето.
- Джейсън тя е в банята, ще ти звънне по - късно. - Но явно момчето не `и бе повярвало, защото след секунда се чу голяма въздишка и после връзката прекъсна. Майка `и грижливо затвори черният телефон и отново показа русата си леко изтощена коса зад вратата.
- Знаеш, че, ако искаш да говорим ще съм в стаята.. - каза нежно майка `и и затвори вратата след себе си. Миг по късно Ана избърса сълзите си и прибра книгата под възглавницата, където `и бе мястото. После се изправи пред старото шкафче и погледна в огледалото пред нея. Искаше `и се да счупи огледалото и да избяга от тази къща, от този град, да отиде някъде, където би била щастлива, където биха я приели... където биха я харесвали. Потънала в скръбни мисли Александриа едва не пропусна как първата лампа изгасна, а след нея втората, третата и накрая и последната лампа. Стаята потъна в мрак, а въздуха стана ледено студен. Зелено - кафявите котешки очи на Ана все едно светеха в мрака, което `и позволяваше да вижда всичко и до най-малката подробност. Нещо в мрака започна да се клати и.. натам обстановката и' бе мътна.
На следващата сутрин момичето бе легнало на някаква поляна близо до река. Не знаеше какво става. Всичко бе толкова объркано. Бе и' студено. Спомените и' се губеха.. на части. Не знаеше къде се намира..
И точно в този ден Александриа отказа да се бори. Не и' пукаше за нищо, за никой. Не искам, от сега нататък бе силна дума. Надеждата бе угаснала в нея, също и смисълът. Знаеше едно - че вече нямаше слънце. Това бе странно. И то прекалено странно. Сякаш е била в безсъзнание векове..

***

Способности: внушение. ;

Страхува се от: Паяци. Може да са малки, но винаги ще я е страх от тях. Никога не би показала страха си.

Тайни: Никой не знае, дори не подозира, че е сирак главно, защото родителите и' били убити пред очите и', но тя не помни този момент от живота и'. По - точно не иска да го помни.

Брой мнения : 117 Join date : 29.09.2012

Добре дошла, Катрин ^^ Не е нужно да променяш. Екипът на Края на света ти пожелава приятно изкарване!