Предишните животи на А. и Даниел Моро

Реално погледнато, не представляваше нищо толкова сложно на пръв поглед, но беше хубаво да се обърне внимание и на физическата й сила. Имаше чувството, че не се справя съвсем с отварянето на буркана. Вилицата се плъзгаше леко под ръба на капачката, но не успяваше да направи нищо повече от това да одрасква металната преграда и да сваля златистото покритие отгоре. Нескопосана, нескопосана Алекзандра. Помъчи се само още петнадесет минути преди да реши, че тази вечер не й бе отредена за консумиране на кисели краставички, докато напълно отчаяна в своето силно желание, Алекзандра не излезе от стаята си с буркана в ръце. Залута се из коридора на временното си студентско общежитие, което можеше да се съревновава и с нормална жилищна кооперация предвид живущите вътре, някои от които нямаха общо с университета. Но Алек не се притесняваше достатъчно. Щеше да се намери все някой, който да отвори това скапано нещо. Разпуфтя се напълно недоволна от слабите си, неспособни ръчички, ставащи за мааалко по- различни занимания, създаващи изкуството и удоволствието, но в никакъв случай помагащи за оцеляването на собственичката си, нуждаеща се само от малко храна, която да я подкрепи преди да се върне към ежедневните си занимания, въртящи се предимно около отърсването от повечето негативни емоции в миналото.
Пристъпваше по- бавно и внимателно, сякаш се стараеше да не събуди никого, докато късите й гащи се плъзгаха толкова ефирно, докосващи бледата и идеална на допир кожа, която иначе носеше толкова много белези от годините, скрити под белия, тънък плат на тениската с неприличен надпис отпред. Косата й, катранено черна и вързана на висока опашка, подскачаща след всяка нейна босичка крачка по плочките на пода.

Госпожица Монтагю бе почти насилствено избутана от вратата при появата на огромния мъж, колежанин всъщност, който преспокойно можеше да определи като скала, а защо не и да го сравни с някоя мъжествена статуя на Аполон, но пък по акъл моментално го принизяваше (поне в този недоволен момент на не особено мило държание) на нивото на онези мили, новички първокурсници, които правеха всички възможни глупости, за да ги поканят на някой купон и така да навлязат във висшето общество, към което със сигурност принадлежеше Даниел, по нейно усмотрение. И общество, което Алекзандра не тачеше много поради простата причина, че очевидно не приемаха бивши частни момиченца. Факт, който Алек старателно се опитваше да прикрива и се бореше с робския си манталитет почти всеки ден, докато не бе изградила за няколко години това, което представляваше в момента... все още лъхаща на разврат, но много по- непокорна от преди и с желание за живот. По възможност, обаче, в него не присъстваха подобни извишени персони.
-Тук няма никакъв Майк.- съобщи недоволно Алекзандра и скръсти ръце пред гърдите си, готова да отреагира с някой боен удар, ако не реши да се разкара.- Това е женското крило. Търси си го другаде, не в моята стая.- Алек се смръщи лекичко и свъси вежди, докато натискаше дръжката на вратата и я открехваше леко, освобождавайки му пътя навън.
Не особено социална в този момент, Алек се чувстваше като на тръни в присъствието на толкова огромно мъжко същество, представляващо потенциална заплаха от където и да го погледнете, дори това да не бе била целта на Даниел.

Дишането й пагубно се бе учестило, но за човек, практикуващ веднъж седмично йога, Алекзандра успяваше да отброява всички удари на сърцето си и да си внушава бързо бързо, че трябва да намали този сърцетуп. Не беше полезно за здравето й така да се стряска (а аз бих казала вълнува), представете си да получи инфаркт. Ужас, ужас! И то заради футболист, ала тук не говорехме за Даниел Моро футболиста, а за Даниел Моро и неговото силно излъчване, каращо дори компасите да се побъркват и да не знаят къде се намира север. Именно така в момента мислите й се заблъскаха в стените на черепа и съзнанието й, хаотично без правилна или някаква постоянно определена посока, а просто търсещи пролука от където да излетят и никога да не се връщат повече, оставящи умът й в пълен покой и общоприетата неизползваемост за по- голямата част от колежа.
-В такъв случай...- пое си дълбоко дъх Алек, а това накара гърдите й да се притиснат към неговите почти настоятелно и не особено прилично,- ще ти се наложи да си смениш пола и да претендираш да ми станеш съквартирантка... - изстреля най- идиотското изречение в историята на съществуването си тя и почти моментално съжали предвид това, което ставаше със съществата, които изтърсваха глупости пред висшето училищно общество... щяха да й обръщат извънредно много внимание, което Алек не целеше.- Но съм сигурна, че ще разочароваш много дами.
Погледна очите му внимателно, сякаш ги изучаваше, но само си печелеше време да се измъкне за малко от големите му лапи, в които нямаше нищо против да попадне, но хей! имаше репутация за поддържане.

-Спри да го правиш.- пое си дъх Алекзандра и впи нахалния си поглед в неговия. Някак си беше събрала смелост и достатъчно самообладание, за да застане гордо лице в лице с Даниел и дори да се опитва малко по- настойчиво да се опита да го отблъсне. Да, доста самоконтрол си беше нужен, за да сториш такова нещо. Устните й се доближиха до ухото му по пример на неговите действия от преди малко, които вероятно често прилагаше на своите съученички и така си печелеше доста въздихание след себе си. Поне по мнение на Алек, това си беше изцяло изтъркан, но много успешен номер.- Да шепнеш в ухото ми с този сладък, възбуждащ гласец и да очакваш, че ще се разтреперя и ще падна в ръцете ти, готова да разтворя краката си за нула време.
Зъбите й закачиха лекичко меката част на ухото му, а устните й я засмукаха, докато Алек използваше момента на слабост, за да се опита да атакува голямото тяло на футболиста и да се измъкне без време. Дланите й се озоваха на стегнатия му, добре оформен корем, изваяните плочки и приятна на допир кожа. Алек се вгледа в тях и как пръстите й пасваха почти идеално на това място, създадени да го докосват. Поклати глава, за да изгони тези мисли от главата си и да се върне към желанието си да се измъкне, което все повече и повече издъхваше и отшумяваше без време. Опита се да го избута, ала не достатъчно убедително.
-Ще трябва да се постараеш повече за мен.- отдръпна длани и скръсти ръце пред гърдите си. Сочните й устни се нацупиха недоволно, недоволна по- скоро към себе си, отколкото към него.