Вълшебната част от гората

Брой мнения : 89 Join date : 06.10.2012

-Не Алекс .. не разбираш ли няма да отида !!!
Някъде далеч във пущинака се чуваха викове.
-Ди .. трябва да отидеш тя е последната ни надежда !! Не разбираш ли ? Иначе всички ще умрем!
-Предпочитам да умра от колко да и се извиня!
Две момичета.И двете руси със сини очи.Едната малко по висока от другата.Намираха се на сред нищото и се караха.Кой би предположил че точно тези две млади момичета бяха от племето Терра? Или че може би бяха сестри ? Хмм .. а дали някой вече се досети че едно от тях бях аз.Ами да.Нека ви разкажа историята от начало:
След като дойде края на света ние от племето Терра имахме за задача да помогнем до колкото е възможно във възстановяването,но никак не беше лесно нито пък сега е лесно(но това е друга история за друг път).Трябваше да се съберем за да работим заедно.Бяхме 4 момичета които притежаваха невероятни способности всяка от която искаше да се докаже и .. естествено моя милост със ужасния си характер се скарах с едно от момичета а именно повелителката на земята -Аманда.Наговорих и ужасни неща и тя се отказа в помагането.А без нейна помощ .. не можехме да сторим нищо.Сестра ми (повелителката на водата) сега се опитваше да ме накара да отида във гората и да и се извиня,но аз категорично отказвах..
-Алекс ! Не виждаш ли тя сама си е виновна че е толкова недъгава ! Не мога просто разбери ме ! Не мога да отида!
Последва тишина.
-Онази Ди, която познавах преди родителите ни да умрат щеше да го направи!
Бааааам.Уцели болното място.Знаеше как да ме предизвика.Без да каже нито дума повече се запъти на някъде.
Останах сама.Изглежда нямах особено голям избор и се отправих към гората.Влязох с тихи стъпки.Не исках да ме усети.Бях преполовила пътя когато чух шум.Започнах да се оглеждам.Тук бях уязвима.Дори прекалено беше територия на Аманда и не можех да сторя кой знае какво.Отдъхнах си след като се уверих че няма никой но в момента когато се обърнах едва не извиках.Застанах точно лице в лице с един мъж.И не кой да е ,а Даниел Моро.Е .. не го познавах добре бях го виждала няколко пъти а и не бяхме в кои знае какви добри отношения.Винаги се заяждахме.
-Боже мили .. сърдечен удар ли искаш да получа ?!
Попитах го прямо .

Брой мнения : 22 Join date : 07.10.2012

Отворих бавно очите си, които недоволстваха заради силната светлина, която успяваше да проникне през завесите и да блесне право в лицето ми. Сбръчих недоволно вежди и разтърках сънливо очи. Наклоних глава в страни, а очите ми се ококориха от изненада при вида на малкия часовник, който се намираше върху малкото дървено шкафче до леглото.
- По дяволите! Проспал съм целия ден...
Изругах раздразнено и се изправих до седнало положение. Сложих ръка на тила си и поклатих невярващо глава. Щом се изправих на крака, веднага поех към банята, за да си взема душ. Съблякох дрехите си, а миг по-късно горещата вода обливаше цялото ми тяло. Усещането бе толкова освежаващо, че не ми се искаше да излизам от тук, но започвах да усещам как силите ми намаляват и имам нужда от свежа плът, която да засити глада ми.
Щом приключих с душа, увих бяла хавлиена кърпа около кръста си и напуснах помещението. Босите ми крака оставяха мокри стъпки по пода, придружени от капчици вода, които се стичаха по тялото ми. Върнах се обратно в стаята си, където се подсуших и облякох. Една светлосиня тениска, заедно с тъмни дънки ми бяха достатъчни. На излизане обух обувките си и тръгнах право към гората. След няколко минути се намирах в сърцевината й, заобиколен от дървета, чийто клони потреперваха от вятъра, който полъхваше. Ловът започна. Извадих късмет, намирайки малка група туристи, които се бяха изгубили. Щом приключих с вечерята си, долових гласове. И единият ми бе особено познат. Можех да се обзаложа, че това е Диана. Тръгнах право към източника на гласа и не след дълго я открих. С радост установих, че успях да я стресна. Доволна, някак мистериозна усмивка се промъкна по устните ми. Огледах я нахално, а после отстъпих крачка назад, облизвайки напоените си с кръв устни.
- Не, разбира се. Би било твърде хубаво.
Казах саркастично като се засмях. Вятърът отмести златистата й коса, разкривайки напълно голите й рамене. Можех да забележа настръхналата й кожа. усмивката ми стана още по-широка и отново се доближих до нея, оставайки на по-малко от крачка разстояние. Очите ми се впиха дълбоко в нейните, сякаш за да я предизвикат и изнервят.

Брой мнения : 89 Join date : 06.10.2012

-- Не, разбира се. Би било твърде хубаво.
Приближи се до мен и се загледа във очите ми.Стоях и аз втренчена в него. Усетих как настръхвам както че и той разбра.Причината беше че във въздуха се носеше миризма на кръв.. прясна кръв.. и идваше не от кого да е а от Даниел. На ироничния му поглед отговорих със иронична усмивка и вдигнах вежди.Все още ме гледаше без да обели дума и това си беше странно.Да .. изглежда трябваше да кажа нещо.Да разчупя леда.
-Ъъ .. таа .. какво те води тук ?
Свих устни и отворих широко очи във въпросително изражение. Добре неотричам исках да разбера какво правеше тук макар че отговора си беше повече от ясен.
Той като че ли се чудеше какво да отговори .. изглежда не намираше думи как да ми каже че току що беше закусил.
Точно когато отвори уста за да изрече поредната лъжа го прекъснах:
-Знаеш ли няма значение.. по добре не ми казвай не съм сигурна че искам да знам.. Аз обаче трябва да вървя защото ако не отида там където съм се запътила .. ъъ може да ме удавят .. -посмихнах се виновно и посочих пътека пред мен.Тогава ми дойде една идея.Така или иначе имаше още много път.. не ми се вървеше сама .. и за това - Ако искаш .. ела с мен.
Във очите ми блесна странен блясък.Може би нямаше да е чак толкова скучен денят ..

Брой мнения : 22 Join date : 07.10.2012

Какво ме водеше тук? Причината бе съвсем ясна, а и силно се съмнявах, че ако отречах това, което направих туку що, тя ще ми повярва.
Трябваше да призная, че изглеждаше доста сладка, докато опитваше да се измъкне от ситуацията, в която сама се бе забъркала.
- Силният аромат на кръв е достатъчно красноречив, не мислиш ли?
Попитах я на свой ред, без изобщо да се притеснявам, че ще засегна чувствата й и ще стана "черен" в очите й. Знаех, че не бива шега с никой от "Терра", но пък не беше ли точно в това чара?
- Предпочитам да останем тук.
Погледнах я, усмихвайки се приканващо. Щях да излъжа ако кажех, че не я намирах за привлекателна жена. Бях сигурен, че ако останеше тук с мен, щяхме да намерим добър начин да уплътним времето си.
- Или компанията ми не ти харесва, Диана?
Попитах, усмихвайки се, макар да знаех отговора на въпроса си. Отстъпих крачка назад, приближавайки се до една голяма скала, а после се облегнах на нея. Скръстих ръце пред гърдите си и отново се втренчих в лицето й. Очите ми шареха по всяка част на тялото й, сякаш бе ценен предмет в музея, обявен за безценен.

Брой мнения : 89 Join date : 06.10.2012

- Силният аромат на кръв е достатъчно красноречив, не мислиш ли?
Изглежда искаше да ме изнерви.Много добре знаеше че съм много против това.Нали все пак дългът ми беше да защитавам света .. уау какъв дълг.Така де да се върнем на темата.Определено не беше случил на човека през когото да се перчи.Не се палех лесно но просто не обичах да се занимавам със безнадеждни случай, но Бога ми той беше .. хмм секси. Да това го описваше най-добре.
- Предпочитам да останем тук.Или компанията ми не ти е харесва ,Диана ?
От ясно по ясно беше че между нас имаше привличане.Приближих се към него.Бях на сантиметри от неговото тяло можеше да усети дори парфюма ми.Прокарах пръст по скулата му, чак до брадичката повдигнах я леко докато го гледах в очите:
-Защо пък не ? Едва ли ще се опиташ да ми сториш нещо лошо .. а и повярвай ми не искаш ..
Смигнах му и се настаних до него подпряна на скалата.
-Е какво ще правим ?
Във очите ми имаше игриви пламъчета трепнещи в очакване за следващото предизвикателство.Такава бях.Упорита,луда,гадна а понякога дори и вдетиняваща.. но винаги .. абсолютно винаги вземах каквото исках.Рискувах дори да имаше минимален шанс.
Гледах го в очите, но с периферията си виждах усмивката му.Ахх тази усмивка .. толкова .. хмм завладяваща ..

Брой мнения : 22 Join date : 07.10.2012

Лукава усмивка разтегна устните ми щом усетих пръстите й да се приплъзват нежно по лицето ми. Допирът й бе като ангелско докосване, толкова фин и деликатен, но притежаващ и похотливост същевременно. Сякаш по този начин ме предизвикваше, искаше да разбере докъде бих стигнал. Но тя нямаше представа, че когато поисках нещо, то ставаше мое, каквито и пречки да имах по пътя си. Такъв бях аз - властен, притежаващ, взимащ.
По думите й разбирах скритите желания, леките намеци, които ми отправяше, но хайде, нека не бъдем скучни. Бях любопитен колко дълго ще издържи да се прави на студена и недостъпна преди да се озове в обятията ми и да стене от удоволствие. Като лъв, превърнал се в невинно коте след поредната ласка. Само дето подходът ми не беше такъв. Нямаше да се представям за мекошав и малодушен, за да падне в краката ми. Още в началото исках да й покажа кой командва парада, кой владее положението. А това определено не беше тя. Щях да я предизвиквам постоянно, да я изнервя до краен предел, че в необуздания си гняв сама да се хвърли в ръцете ми.
- Не знам... може би искаш да чуеш подробности около закуската ми? - повдигнах вежди, извръщайки тялото си към нея. Повдигнах дясната си ръка, а показалецът ми премина по дължината на долната ми устна.
- Бяха три момичета. Имаха дълги кестеняви коси; две от тях бяха с лешникови очи, а третара имаше зелени очи като на изящна котка. - започнах с кратко описание на външния им вид. - Кръвта им бе толкова сладка, че изцедих телата им до последната капчица. - стуена, лукава усмивка се изписа на лицето ми.
Приближих се още повече до нея, а ръката ми докосна съвсем невинно бедрото й, правейки неопределени формички с показалеца си.
- Нямаш представа колко много страх имаше в очите им. Страх, който събуди невиждана наслада в мен. - въздъхнах шумно срещу устните й, а дъхът ми се разходи по кожата й. Отместих се, връщайки се крачка назад, където седях до преди минута.

Брой мнения : 89 Join date : 06.10.2012

Започна да говори за “закуската“ си.. със подробности сякаш го бях умолявала да ми разкаже.Само веднъж ми бях виждала такъв като него да се храни .. и от тогава .. Толкова красиви момичета а просто съдбата не е била на тяхна страна.Вкуса на кръвта ... побиха ме тръпки.Не бях във състояние да мисля.. през очите ми изникна картина която той ми описваше.Искаше да ме изнерви и почти беше успял.Вътре в мен гласът на онова момиче което бях преди ми казваше че трябва да се махна от тук ,но .. жената в която се бях превърнала .. остана невъзмутима.Слушаше го без да се издава .. поглъщайки всяка негова дума.Ръката му .. сякаш ненарочно ме докосна по бедрото.Тръгна по една пътечка, извивайки се във странни форми.Беше толкова ясен намек... погледът ми се спря върху ръката му.Той почти веднага я махна от там и се върна на старото си място.Последните му думи бяха за страха .. дали не беше съзрял малка част от него в моите очи.. не беше невъзможно но все пак ..
Как можеше да ме познава толкова добре .. как знаеше че именно тези неща ме влудяваха до такава степен .. отговора беше лесен .. аз бях поредната му свалка.. дори след края на света той беше все същото копеле..
Приближих се до него.Ръцете ми се спуснаха по гърдите му.. толкова стегнати и оформени .. Привличането между нас се засили още повече.Притиснах се към него.Той можеше да усети как кожата ми беше настръхнала ... тялото ми изпращане сигнали към неговото .. Устните ни едва се сдържаха .. Дъхът ми беше като огън.Погледнах го право в очите и казах:
-Щом си сторил всичко това с тези момичета .. чудно ми е какво ли би сторил с мен..-поредното предизвикателство .. сега всичко зависеше о него

Брой мнения : 22 Join date : 07.10.2012

При въпроса й, доволно ръмжене се откъсна от устните ми, а крайчетата им се извиха съвсем леко нагоре, приветствайки тръпчинките, които се появиха на лицето ми. Студените ми сини очи се впиха в нейните, продължавайки да я предизвикват със своята ледена страст.
- Далеч по-лоши, но и приятни неща.
Отвърнах тихо, приближавайки се, а дъхът ми се разходи по врата й. Захапах леко меката част на ухото й, а ръцете ми се увиха около кръста й, притискайки я по-силно към мен.
Миг по-късно устните ми се боричкаха с нейните, мъчейки се да вземат надмощие, което не се оказа чак толкова трудно. Целувката беше властна, страстна и успя да разпали желанието ми за продължение.
- Ако продължа... не знам дали ще мога да спра...
Прошепнах накъсано, а езикът ми премина бавно по цялата дължина на устните й, навлажнявайки ги. Рязко размених местата ни, обръщайки Ди притисната до скалата, а ръцете ми се спряха на ръбовете на блузата й, повдигайки я съвсем леко, колкото пръстите ми да се притиснат в голата й кожа. Устните ми отново намериха нейните, крадейки си поредната спираща дъха целувка.

» Тайната част на гората
» Тъмната част на гората
» Изоставената част
» Безлюдната част
» Месността до гората.