Миналите животи на Джейс и Виктор.

Брой мнения : 117 Join date : 29.09.2012

В миналия си живот, Търговеца на смъртта никак не представляваше толкова прилично и тихо момиче, почти порядъчно бих казала, на каквото приличаше.Сините й очи не шареха много по време на час, а палавите й пръсти докосваха непозволено само, когато се скриеше зад някоя стена от света, достатъчно далеч, че да не я укорява или изобщо да не я забелязва. Все така незабележима си оставаше и в гимназията. Подвизаваща се под името Лавендър Флоренс, тя беше почти непозната за повечето си връстници и по- нови ученици. Макар това да беше последната й година в колежа, едва ли много същества знаеха това име, освен типичния набор от тирани, които я тормозеха ежедневно.... а може би просто не познаваха цялата Лавендър, която криеше в себе си такава мръсница, непокорна и непреклонна, но въпреки всичко съвсем спокойно можеше да попадне в нечия клопка.
Затръшна вратичката на шкафчето си, след като измъкна от вътре два учебника и една тетрадка, на която бе изписано името й и датата трети септември 2005 година. Когато се още имаше слънце, а светлината дразнещо я будеше сутрин без да я оставя да поспи още пет минути. Огледа се несигурно за опасни обекти и тръгна да прекосява силно населения коридор към една от празните класни стаи, където трябваше да се проведе нейния допълнителен час. Вратата на кластана стая се затвори зад гърба й и тя си отдъхна, докато отмяташе назад няколко кичура нахална коса.

Брой мнения : 160 Join date : 02.10.2012

Днес имаше допълнителен час с едно от ученичките си. Вървеше към колежа държейки чаша с отровно кафе и пушеше цигарата си.Издиша недоволно дима влизайки в училището, подмятайки цигарата си някъде из двора най – безцеремонно . Не се интересуваше много много. Продължи по коридора, заглеждайки на сам на там ученичките. Какво лошо имаше в това, но повечето тук не можеха да му хванат претенциозното око. Искаше се нещо повече. Господин Александър Иванович бе прекалено претенциозен, имаше много големи изисквания, въпреки че повечето момичето тук ги покриваха, но не и умствени. Дори и да бе женкар, и да искаше нещо само сексуално, той държеше да имат доста голям умствен багаж, поне след прекрасния секс да могат да поговорят за нещо смислено. Стигна вратата на стаята и завъртя дръжката й влизайки вътре. И тогава видя Лавендър, точно тази госпожица се нагаждаше точно според претенциите му. Бе красива, и привлекателна, чаровна по свой собствен начин, а не само това но определено бе и умна. Какво бяха годините им разлика? Тя бе пълнолетна все пак, можеха ли да му направят нещо? Не, нали ? И аз така си помислих . Прокашля се леко, за да привлече вниманието й, като седна на бюрото си поглеждайки я повдигайки едната си вежда.
-Госпожице Флоренс. Каква приятна среща. - въпреки, че срещата за учене не бе най - приятната, но пък всичко можеше да се обърне по един много приятен начин..

Брой мнения : 117 Join date : 29.09.2012

Лавендър винаги изпадаше в напрегнато настроение,когато Иванович се намираше в близост до нея. Нещо я подтикваше към самосъхранение по край преподавателя, който носеше своята забележителна слава на педофил любовник, а според нея и извратеняк. Не, не ме разбирайте грешно, Лав никак не беше толкова прилично девойче и би си легнала на момента с него, ако не беше толкова притеснителна на моменти.
Пое си дълбоко дъх, докато го поглеждаше скришно и за секунди. Бавно разтваряше тетрадкана си по математика на последната изписана страница, където си личаха следи от неразбиране в часовете, каквото наистина присъстваше при Лав. Тя не беше най- голямата математичка, макар да се стараеше изключително много в тази точна наука. И въпреки това при такъв скрит потенциално голям чар, едва ли някой се интересуваше колко умна и креативна можеше да бъде тя.
-Аз...- заекна Лавендър, а после подходи по-смело.- Честно казано, не разбрах нищо. Особено от оценката си.
Измъкна теста от чантата си и го изложи на дървения плот пред себе си. Загледа се в оценяването и подписа му.
-Бих решила, че е някакъв намек, но... предполагам, че 1+1 са просто двете части на теста, а 69 общия брой точки... А?
Беше на път да се изчерви, ала задържа погледа си няколко секунди по- дълго върху неговия и не го остави да й надвие, макар малко по малко да свеждаше глава уж нехайно и за да погледне отново теста си.

Брой мнения : 160 Join date : 02.10.2012

Саша повдигна едната си вежда, като се приближи, скръстил ръце пред гърдите си, но в момента, в който бе застанал пред чина на госпожицата, ги подпря от двете страни на теста й, наблюдавайки я внимателно. Естествено, че господин Иванович, нямаше това в предвид, а нещо много по далеч различно от сферата на математиката. Гледаше я изпитателно, и някак приканващо.
-Госпожице, явно не разбирате добре оценката ми. 1+1 как да го обясня, едното число показва вас, а другото самия мен. А 69 .. – подсмихна се лекичко, като едната му ръка се помести , намествайки пръстите си върху брадичката й, карайки я да премести погледа си от теста, върху очите му. Изпивайки очите й, със своите. Виждайки леката червенина появила се по бузките й. – Това скъпа госпожице , е това което мисля да ви покажа. – изкриви леко устните си, повдигайки крайчето само от едната страна усмихвайки се с онази усмивка, която принадлежеше единствено и само на него..Беше я наблюдавал, знаеше, че не се радваше на популярност сред учениците, но не намираше какво не намираха в нея.. Не всъщност знаеше, те не можеха да оценят наистина красотата й. Днешната младеж, не разбираше..
-Но ако настояваш, мога да ти демонстрирам оценката си, не само да ти я обясня... – Александър я гледаше изпитателно, предизвиквайки я. Знаеше, че сигурно се е засрамила, а може би не бе така а само леко я бе притеснил... Но определено мислеше, да я вкара в леглото си, кой не би поискал да я вкара там..